12 dic 2010, 22:02

Зимното ноктюрно на декември

  Poesía » Otra
671 0 1

В тази нощ на декември   
под луната мръзнат бездомници...
Влюбени подклаждат  огън,
в камините забравени...
Снежинките танцуващи целуват
съблечените клони на дърветата,
едничък миг... едно докосване...
и чезнат, сякаш никога не са били...
Под звездите - някъде една  сълза,
търкаляла  се дълго във снега,
сега е  топка лед - замръзнала
в студената прегръдка на нощта...
А на декември зимното ноктюрно,
с лиричната си  белоснежност,
покрива  улиците спящи  на  града...
                        D. Patton

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дейзи Патън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...