12 дек. 2010 г., 22:02

Зимното ноктюрно на декември

672 0 1

В тази нощ на декември   
под луната мръзнат бездомници...
Влюбени подклаждат  огън,
в камините забравени...
Снежинките танцуващи целуват
съблечените клони на дърветата,
едничък миг... едно докосване...
и чезнат, сякаш никога не са били...
Под звездите - някъде една  сълза,
търкаляла  се дълго във снега,
сега е  топка лед - замръзнала
в студената прегръдка на нощта...
А на декември зимното ноктюрно,
с лиричната си  белоснежност,
покрива  улиците спящи  на  града...
                        D. Patton

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дейзи Патън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...