Зимното ноктюрно на декември
В тази нощ на декември
под луната мръзнат бездомници...
Влюбени подклаждат огън,
в камините забравени...
Снежинките танцуващи целуват
съблечените клони на дърветата,
едничък миг... едно докосване...
и чезнат, сякаш никога не са били...
Под звездите - някъде една сълза,
търкаляла се дълго във снега,
сега е топка лед - замръзнала
в студената прегръдка на нощта...
А на декември зимното ноктюрно,
с лиричната си белоснежност,
покрива улиците спящи на града...
D. Patton
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дейзи Патън Всички права запазени
