В тази нощ на декември   
под луната мръзнат бездомници...
Влюбени подклаждат  огън,
в камините забравени...
Снежинките танцуващи целуват
съблечените клони на дърветата,
едничък миг... едно докосване...
и чезнат, сякаш никога не са били...
Под звездите - някъде една  сълза,
търкаляла  се дълго във снега,
сега е  топка лед - замръзнала
в студената прегръдка на нощта...
А на декември зимното ноктюрно,
с лиричната си  белоснежност,
покрива  улиците спящи  на  града...
                        D. Patton