Леглото ти кънти като ковчег.
Пироните са дълги. Влизат бавно.
Тоз, който ги кове, не е човек.
Отрязал е гърдата ти до равно.
Ръцете ти са писък за живот,
оголен до най-малката костица.
Чукът не спи. Последен епизод:
отново си ембрионално свита.
Но се усмихваш. Тежък опиат
подпира светлината във очите.
Държиш се. Погледът добре познат
ме връща към началото на дните ми. ...