1 abr 2010, 10:09

Златната рибка 

  Poesía » De humor
1160 0 4

Малката рибка

с родата си знатна

един ден помисли,

че вече е златна.

Край нея се кланят

стари омари,

кончета малки,

млади калмари.

Тя тъй е горда,

тъй е красива,

че да се хваща

с калмари не бива.

С люспи, опашка -

мисли си - златни,

може да чака

поклонници знатни.

Един господин,

дошъл от чужбина,

веднъж елегантно

край рибката мина.

Влюбена вече

в него, честита,

тя не усети

угрозата скрита.

Имаше слабост

тоз господин

към малките рибки.

После - амин.

Нашата рибка

дама не стана.

Люспица златна

само остана.

© Харита Колева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??