Златото на есента

3 abr 2019, 8:34

Poesía » Otra

352 1 2

Загледан в изгрева и днеска,

със радост срещам своя ден.

Пристига той, като в пиеска,

в която аз съм си роден.

И вдигам погледа нагоре

да видя синьото небе.

И с тебе, Боже, да говоря

наум под твоето кубе.

Макар животът да е кратък,

си има той една цена.

Горчив ли е или пък сладък-

зависи от една жена.

Вървя по паркова алея

и бодър още в сутринта,

се радвам, Боже, че живея

сред златото на есента.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

koli4a (Никола Апостолов)

2019-04-03T22:30:24+03:00

Благодаря, Лидия!Харесах коментара! Поздрави от мен и лека вечер!
Lidiya_Grigorova (Лидия)

2019-04-03T11:50:17+03:00

Много лежерно и феерично настроение лъха от стихотворението. Спазената ритмичност на стиховете придава напевността на отделните куплети. Понякога не е необходимо да присъстват много метафори, за да се придаде по- голяма образност на посланието на автора. Каква жизненост лъха от всеки стих!!