Загледан в изгрева и днеска,
със радост срещам своя ден.
Пристига той, като в пиеска,
в която аз съм си роден.
И вдигам погледа нагоре
да видя синьото небе.
И с тебе, Боже, да говоря
наум под твоето кубе.
Макар животът да е кратък,
си има той една цена.
Горчив ли е или пък сладък-
зависи от една жена.
Вървя по паркова алея
и бодър още в сутринта,
се радвам, Боже, че живея
сред златото на есента.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
