Загледан в изгрева и днеска,
със радост срещам своя ден.
Пристига той, като в пиеска,
в която аз съм си роден.
И вдигам погледа нагоре
да видя синьото небе.
И с тебе, Боже, да говоря
наум под твоето кубе.
Макар животът да е кратък,
си има той една цена.
Горчив ли е или пък сладък-
зависи от една жена.
Вървя по паркова алея
и бодър още в сутринта,
се радвам, Боже, че живея
сред златото на есента.
© Никола Апостолов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
