Златото на есента
Загледан в изгрева и днеска,
със радост срещам своя ден.
Пристига той, като в пиеска,
в която аз съм си роден.
И вдигам погледа нагоре
да видя синьото небе.
И с тебе, Боже, да говоря
наум под твоето кубе.
Макар животът да е кратък,
си има той една цена.
Горчив ли е или пък сладък-
зависи от една жена.
Вървя по паркова алея
и бодър още в сутринта,
се радвам, Боже, че живея
сред златото на есента.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
