30 ago 2007, 22:42

злите тръни

  Poesía
1K 0 3
София 8.3.2000г.

Cтрасти вековни над мене кръжат,
сякаш съм леш, а те ще ядат,
от моята бедна, измъчена плът.
Xищно се спускат час подир час,
в мен е ключа за тяхната власт,
дали ще успея, дали няма, аз
ще реша, но само след миг, пак ще решавам
с Бог ли ще крача, или предавам
душата си скверна на зли господари
и щом е така, то мойте товари
премного тежат, не бих ги понесъл;
греха ненаситник, бесът недонесъл
ми радост голяма, само тревоги
смут и развала, скръб;

Изнемогвам

от страшния гнет, неспирни обсади
на кулата здрава на вярата, в Господа ради.
Иисусе Христе, Боже помагай
в сърце ми невярно, усърдие влагай.

И нека измъчен, с чест да застана
пред Твоя престол; отдясно остана
с любов и с трепет живот да дочакам,
вечен живот в радост голяма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Найден Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...