30 авг. 2007 г., 22:42

злите тръни

1K 0 3
София 8.3.2000г.

Cтрасти вековни над мене кръжат,
сякаш съм леш, а те ще ядат,
от моята бедна, измъчена плът.
Xищно се спускат час подир час,
в мен е ключа за тяхната власт,
дали ще успея, дали няма, аз
ще реша, но само след миг, пак ще решавам
с Бог ли ще крача, или предавам
душата си скверна на зли господари
и щом е така, то мойте товари
премного тежат, не бих ги понесъл;
греха ненаситник, бесът недонесъл
ми радост голяма, само тревоги
смут и развала, скръб;

Изнемогвам

от страшния гнет, неспирни обсади
на кулата здрава на вярата, в Господа ради.
Иисусе Христе, Боже помагай
в сърце ми невярно, усърдие влагай.

И нека измъчен, с чест да застана
пред Твоя престол; отдясно остана
с любов и с трепет живот да дочакам,
вечен живот в радост голяма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....