злите тръни
Cтрасти вековни над мене кръжат,
сякаш съм леш, а те ще ядат,
от моята бедна, измъчена плът.
Xищно се спускат час подир час,
в мен е ключа за тяхната власт,
дали ще успея, дали няма, аз
ще реша, но само след миг, пак ще решавам
с Бог ли ще крача, или предавам
душата си скверна на зли господари
и щом е така, то мойте товари
премного тежат, не бих ги понесъл;
греха ненаситник, бесът недонесъл
ми радост голяма, само тревоги
смут и развала, скръб;
Изнемогвам
от страшния гнет, неспирни обсади
на кулата здрава на вярата, в Господа ради.
Иисусе Христе, Боже помагай
в сърце ми невярно, усърдие влагай.
И нека измъчен, с чест да застана
пред Твоя престол; отдясно остана
с любов и с трепет живот да дочакам,
вечен живот в радост голяма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Йотов Всички права запазени