Злобата извива от душата ми студена,
впити зъби, кървящи рани.
Злобата чака да изригне
и месото в мърша да превърне.
Злобата изяжда ме отвътре,
чудото от пъкъла излиза.
Злобата неумолимо гледа,
кой в нея утеха ще намери.
Злобата - мислех, че не я познавам,
но събуди се от нейната милувка.
Злобата, коварна зима,
зад мойто рамо ли наднича? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse