Злоба
761
0
1
Злобата извива от душата ми студена,
впити зъби, кървящи рани.
Злобата чака да изригне
и месото в мърша да превърне.
Злобата изяжда ме отвътре,
чудото от пъкъла излиза.
Злобата неумолимо гледа,
кой в нея утеха ще намери.
Злобата - мислех, че не я познавам,
но събуди се от нейната милувка.
Злобата, коварна зима,
зад мойто рамо ли наднича?
Злобата не пита, а приижда,
като любовта, но не съвсем.
Злобата нежелана е от мен,
но без теб сама остава в мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ол Ол Всички права запазени
