Злобата извива от душата ми студена,
впити зъби, кървящи рани.
Злобата чака да изригне
и месото в мърша да превърне.
Злобата изяжда ме отвътре,
чудото от пъкъла излиза.
Злобата неумолимо гледа,
кой в нея утеха ще намери.
Злобата - мислех, че не я познавам,
но събуди се от нейната милувка.
Злобата, коварна зима,
зад мойто рамо ли наднича? ...