Злобата извива от душата ми студена,

впити зъби, кървящи рани.

Злобата чака да изригне

и месото в мърша да превърне.

Злобата изяжда ме отвътре,

чудото от пъкъла излиза.

Злобата неумолимо гледа,

кой в нея утеха ще намери.

Злобата - мислех, че не я познавам,

но събуди се от нейната милувка.

Злобата, коварна зима,

зад мойто рамо ли наднича?

Злобата не пита, а приижда,

като любовта, но не съвсем.

Злобата нежелана е от мен,

но без теб сама остава в мен.