кавър по примавериното "Вдън гори тулилейски"
Живеело си в старата гора
коварно и злобливо дребно мèче.
Да гази и животни, и цветя
било му навик – камуфлаж-елече
навличало си сутрин и завчас
излизало от тъмната си дупка –
золуми вред да прави. Брей, курназ
било – от нищо му не пука!
Че покровител имало голям,
в блатото горско той се подвизавал –
наперен и надут хипопотам –
оттам командвал горската държава.
И тъпчело, и газело наред –
от слона, та до дребно буболече,
латинки нежни... Нямало шест-пет.
Бодличка даже сгазило туй мèче.
Проскубан вълк (по прякор „канибал”)
опитал също мечешката лапа.
И сума твари овъртяло с кал,
пък и навикнало медец да лапа.
И тъпчело ли, тъпчело търбуха...
Бая си позагладило кожуха,
докато всички сгазени накрай
решили дружно да го озаптят:
хоро, че мèче гладно не играй –
затуй ще го дадат на горски съд.
Дано тогава свърши таз игра,
че мèче, пфу – направо се осра!!!
© Борко Бърборко Todos los derechos reservados
Або, на терасата ми само латинката-златна оцеля, даже са Й поникнали листенца! Освен че е нежна,тя е и много жилава!
Нека да прощаваме и да се отдаваме! Това е най-важното!
Честит празник!