9 nov 2007, 20:06

злокобна вечер

1.2K 0 3
Мразовита вечер, студени стени,
сълзи стичащи се по пода, ранени
души. Болка, превръща сърцето в
лед. Последната останала мечта -
да имам теб. Кошмари по-страшни
от нощта. Съдби по-нещастни и от
тези на скитниците без душа.
Злокоба, мрак и тишина сърцето
в клетка оковават, мечтите до
една се изпаряват. Кръвта от
вените изтича, изстива в такт с
нощта. Последно сбогом устните
изричат и потъва всичко в пепелта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми,кратко,ясно и много истинско!Поздравления 6
  • Наистина злокобно ...Йоана, мила, чудесно си описала чувството, но ти си толкова млада - любовта в сърцето ти едва започва да разцъфтява, а ти я превръщаш в лед... Имам едно любимо нещо от приказката за Аладин, драматизация :
    "Както птица не живее
    без крила и без да пее,
    или плод в градината не зрее,
    без слънце топло да го грее -
    тъй човек когато сам е
    дните трудно преживява,
    не запява, рядко той се смее,
    мъката в сърцито си затваря.
    Сам ли си недей тъгува.
    Чудеса в живота стават.
    Радостта към теб пътува -
    ти вярвай във това !"
    Вярвай, мила Йоана, че любовта ще дойде и при теб такава, каквато си я мечтала !!! Поздравления за твоите откровения !
  • Хареса ми!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...