9.11.2007 г., 20:06

злокобна вечер

1.2K 0 3
Мразовита вечер, студени стени,
сълзи стичащи се по пода, ранени
души. Болка, превръща сърцето в
лед. Последната останала мечта -
да имам теб. Кошмари по-страшни
от нощта. Съдби по-нещастни и от
тези на скитниците без душа.
Злокоба, мрак и тишина сърцето
в клетка оковават, мечтите до
една се изпаряват. Кръвта от
вените изтича, изстива в такт с
нощта. Последно сбогом устните
изричат и потъва всичко в пепелта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми,кратко,ясно и много истинско!Поздравления 6
  • Наистина злокобно ...Йоана, мила, чудесно си описала чувството, но ти си толкова млада - любовта в сърцето ти едва започва да разцъфтява, а ти я превръщаш в лед... Имам едно любимо нещо от приказката за Аладин, драматизация :
    "Както птица не живее
    без крила и без да пее,
    или плод в градината не зрее,
    без слънце топло да го грее -
    тъй човек когато сам е
    дните трудно преживява,
    не запява, рядко той се смее,
    мъката в сърцито си затваря.
    Сам ли си недей тъгува.
    Чудеса в живота стават.
    Радостта към теб пътува -
    ти вярвай във това !"
    Вярвай, мила Йоана, че любовта ще дойде и при теб такава, каквато си я мечтала !!! Поздравления за твоите откровения !
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...