18 feb 2025, 7:13

Злощастна халка

  Poesía
359 0 0

Като сграда светът ми се срива. Кървя.
Не разбирам защо си отиваш, момиче!
Предозирам до гибел с отровна тъга,
а денят ме напада – суров и безличен.

Безпризорно сърцето ми скита само,
откровено сломено от тежка раздяла.
Наранено жестоко, не пита „Защо?“
под разбития дух, под разбитото тяло.

Одеялото вечер напомня на нас...
Натрошени, звездите ридаят за нещо.
Безтегловно умира любовната страст
под вкуса на тъгата, под евтини вещи.

Тази вечер на свещи самотен мълча.
Тишината, която ме чака, е стража.
Тази вечер светът е злощастна халка,
за която дори не успях да ти кажа.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...