12 feb 2017, 22:43

Злощастната война

  Poesía » Otra
1.1K 0 0

Злощастната война

 

Горите, горят в пламъци гигантски.

Цветът им зелен

е заменен

от топлия червен.

 

От корените до върха

прикрити

цели покрити са в прахта.

Пепелта им изгоряла

войната бясно е постлала.

 

Да се случва нужно ли е ?

 

Неочаквани гърмежи

стихийно нашумяват

смъртоносните рани

в плачът на близките им

са обляни.

 

Тишината, като мъгла

е придошла.

Тя задавя безпощадно

всеки, изпречил се на

делата й черногледи.

 

Пътят на жертвите

от сълзите им е сочен.

Неоткритите тела

настъпват бързайки,

хората вървящи.

 

Мълниеносно покосилата

ги съдба

кара в небето духовете им

да полетят.

 

В пушека неясен

са сега.

Казват си един на друг:

„Неспособни бяхме

с очите си да видим,

какво се пази толкова”.

 

Обещание мащабно

тихо се крои,

то ни оставя само

лоши спомени.

 

Ще бъде припомняно

времето със своята всеобхватност

заключено в историята на бремето.

 

Така бавно и нещастно

пулсът им спря,

под погледа на

ЗЛОЩАСТНАТА ВОЙНА.

 

                                      Рашко Марков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рашко Марков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...