Злощастната война

Горите, горят в пламъци гигантски.

Цветът им зелен

е заменен

от топлия червен.

От корените до върха

прикрити

цели покрити са в прахта.

Пепелта им изгоряла

войната бясно е постлала.

Да се случва нужно ли е ?

Неочаквани гърмежи

стихийно нашумяват

смъртоносните рани

в плачът на близките им

са обляни.

Тишината, като мъгла

е придошла.

Тя задавя безпощадно

всеки, изпречил се на

делата й черногледи.

Пътят на жертвите

от сълзите им е сочен.

Неоткритите тела

настъпват бързайки,

хората вървящи.

Мълниеносно покосилата

ги съдба

кара в небето духовете им

да полетят.

В пушека неясен

са сега.

Казват си един на друг:

„Неспособни бяхме

с очите си да видим,

какво се пази толкова”.

Обещание мащабно

тихо се крои,

то ни оставя само

лоши спомени.

Ще бъде припомняно

времето със своята всеобхватност

заключено в историята на бремето.

Така бавно и нещастно

пулсът им спря,

под погледа на

ЗЛОЩАСТНАТА ВОЙНА.

                                      Рашко Марков