16 dic 2014, 21:05

Злото

  Poesía » Otra
918 0 0

Дяволски сенки
в светлата нощ
протягат заченки 
на невиждана мощ

Злото в ъгъла
мирно стои
сякаш от пъкъла
в миг се яви

Погледи тайни
стрелкат прокоба
мисли незнайни
те прегръщат със злоба

Връщаш усмивка
но се разбива в стена
злото признава
само злостта

Втренчени погледи
сеят уруки
търсят в душата ти
слаби пролуки

Странно че липсват
дори прости слова
на злото му липсват
само рога

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Марангозова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...