Дяволски сенки
в светлата нощ
протягат заченки
на невиждана мощ
Злото в ъгъла
мирно стои
сякаш от пъкъла
в миг се яви
Погледи тайни
стрелкат прокоба
мисли незнайни
те прегръщат със злоба
Връщаш усмивка
но се разбива в стена
злото признава
само злостта
Втренчени погледи
сеят уруки
търсят в душата ти
слаби пролуки
Странно че липсват
дори прости слова
на злото му липсват
само рога
© Ралица Марангозова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
