- Злато, Златице, защо дома не се вратиш? Нагиздила си златни

си коси со гердани жълтици, кат злата ябълка в градине си и

грейеш, месечинка ти йе кат огледало, що отражае твое мягко

сиянийе

- Не си се вращам дома, защо невеста змейова ке бида и си
змейо чекам, че кога се зора зазори, ще си при змейо пристана.

День и ноче си за за змейо думам, че он заран на момък се превратя,
по вечериня на змей си става.

- Златице, яболко, щом змейо ти е на сърце паднал, невеста

змейова ке бидеш, коси си разпущи, че гора да огрееш по вечерня,

кат месечинка да ни сгрееш, да видем како месечинка блещука,

како Златица жълтица свеке за нази и во мрака светлина ни йе...

Златице, а ти и за нази думай, не ни забравяй, Златица, змейо му

кажи сено да ни сбира, жито да коси, облаки да ни сбира, вода да

ни довадя, топлина и огинь да ни сбира...

Калина Румена, "Билка недокосниче"