Змейова севда
Тръгва към слънцето Змейова севда,
тръгва по пътя си либе да търси.
Нейде отгоре луната я гледа,
нейде отдолу реди земетръси.
Някъде в тъмното шушне калина,
някъде в тъмното сгръща я явор.
Змейова севда пътека изрина,
Змейова севда сънува наяве:
как свойто либе в гората пресреща,
как двама с обич поляните росят.
Нямат ли място магьосните вещи,
та отговарят на чужди въпроси.
Как се забърква подобна магия?
Взема се нокът от лапка на прилеп.
Слага се зъб от раздразнени змии.
И пеперуден прашец сте открили
в смеските врящи връз тихия огън.
Който от нея накрая отпие,
Змейова севда става за много.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
