Тази вечер не изгарят звездите.
Блещи се само обла луната.
Парят въглени във очите
и стъпват на босо краката.
Ритъм от шепот греховен
завъртява самодивско хоро.
Палят се клади. Мракът, виновен,
прикрива в светлините чело.
Сенки се мяркат. Вият животни.
Тътен прорязва късната доба.
Люлки завързват. И билки, любовни,
къкрят в гърнета. Черна прокоба. ...