24 jun 2015, 19:44

Змията, Смъртта и целувката

890 0 0

Отворих вратата,
видях змията,
хванах се за главата…
Не се бой! Рече ми тя.
Мисли за мен като за Смъртта!
Отворих вратата,
видях Смъртта със косата,
ощипах се по главата…
На жаба ме превърна тя.
Отново отварям вратата.
Хубава закуска!
Облизва се змията.
А, аз треперя.
Но мога да направя реверанс!
Една целувка -
това е последният ти шанс.
Глупости! Противя се аз.
Да не сме в приказка!
Влечугото се изкиска. 
Вземаш се за миска,
а дори ти не стиска.
Не ми стиска, какво?
Да отида до края.
Целувка със змия?!
Не, благодаря!
Казах и вече съжалих
май животното обидих.
Затова повече не срещнах тука,
ни змия, ни щука.
Но поне ми мина
вечерната скука.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Митев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...