24 jun 2015, 19:44

Змията, Смъртта и целувката

892 0 0

Отворих вратата,
видях змията,
хванах се за главата…
Не се бой! Рече ми тя.
Мисли за мен като за Смъртта!
Отворих вратата,
видях Смъртта със косата,
ощипах се по главата…
На жаба ме превърна тя.
Отново отварям вратата.
Хубава закуска!
Облизва се змията.
А, аз треперя.
Но мога да направя реверанс!
Една целувка -
това е последният ти шанс.
Глупости! Противя се аз.
Да не сме в приказка!
Влечугото се изкиска. 
Вземаш се за миска,
а дори ти не стиска.
Не ми стиска, какво?
Да отида до края.
Целувка със змия?!
Не, благодаря!
Казах и вече съжалих
май животното обидих.
Затова повече не срещнах тука,
ни змия, ни щука.
Но поне ми мина
вечерната скука.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Митев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...