Отворих вратата,
видях змията,
хванах се за главата…
Не се бой! Рече ми тя.
Мисли за мен като за Смъртта!
Отворих вратата,
видях Смъртта със косата,
ощипах се по главата…
На жаба ме превърна тя.
Отново отварям вратата.
Хубава закуска!
Облизва се змията.
А, аз треперя.
Но мога да направя реверанс!
Една целувка -
това е последният ти шанс.
Глупости! Противя се аз.
Да не сме в приказка!
Влечугото се изкиска. 
Вземаш се за миска,
а дори ти не стиска.
Не ми стиска, какво?
Да отида до края.
Целувка със змия?!
Не, благодаря!
Казах и вече съжалих
май животното обидих.
Затова повече не срещнах тука,
ни змия, ни щука.
Но поне ми мина
вечерната скука.