17 may 2007, 9:25

Знаех, че те има

  Poesía
744 0 4

- Знаех, че те има, но не знаех къде си.
Сега намерих те и съм щастлив.
Със нежен жест ти махна плътните завеси...
видя, че аз съм жив.

- Да знаеш какво ми е, когато радост в очите ти видя
и знам, че тази радост съм аз.
Да знаеш какво ми е, когато галя душата ти
с усмивка, със поглед, със глас.
Да знаеш какво ми е, когато миг ни дели цяла вечност
и в тази вечност се давим със теб...
Ти знаеш какво ми е, защото миг преди да се случи на мене

се случи на теб.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...