Знаех, че те има
- Знаех, че те има, но не знаех къде си.
Сега намерих те и съм щастлив.
Със нежен жест ти махна плътните завеси...
видя, че аз съм жив.
- Да знаеш какво ми е, когато радост в очите ти видя
и знам, че тази радост съм аз.
Да знаеш какво ми е, когато галя душата ти
с усмивка, със поглед, със глас.
Да знаеш какво ми е, когато миг ни дели цяла вечност
и в тази вечност се давим със теб...
Ти знаеш какво ми е, защото миг преди да се случи на мене
се случи на теб.
© Яница Ботева All rights reserved.
