Знаех, че те има
- Знаех, че те има, но не знаех къде си.
Сега намерих те и съм щастлив.
Със нежен жест ти махна плътните завеси...
видя, че аз съм жив.
- Да знаеш какво ми е, когато радост в очите ти видя
и знам, че тази радост съм аз.
Да знаеш какво ми е, когато галя душата ти
с усмивка, със поглед, със глас.
Да знаеш какво ми е, когато миг ни дели цяла вечност
и в тази вечност се давим със теб...
Ти знаеш какво ми е, защото миг преди да се случи на мене
се случи на теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яница Ботева Всички права запазени
