21 dic 2011, 20:55

Знаеш

820 0 2

Знаеш, че чувам, когато говориш,
ти си облечена в капчици сън
и по очите ми - щом ги затворя,
с дъх ще накапеш среднощния звън.

 

Знаеш, че чувам, когато мечтаеш,
ти си облечена в нежност мечта
и във ума ми - щом обич изваеш,
с теб ще политнем към друга земя.

 

Знаеш, че дишам през твоите устни,
ти си озонът във мойте гърди,
нежният пристан на бурните чувства -
слънчев оазис за сухите дни.

 

Знаеш, че имаш от моето време,
ти си на лятото топлият дъжд
и ако вятър за миг те отнеме,
пак ще съм онзи... самотният мъж...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....