Dec 21, 2011, 8:55 PM

Знаеш

  Poetry » Love
817 0 2

Знаеш, че чувам, когато говориш,
ти си облечена в капчици сън
и по очите ми - щом ги затворя,
с дъх ще накапеш среднощния звън.

 

Знаеш, че чувам, когато мечтаеш,
ти си облечена в нежност мечта
и във ума ми - щом обич изваеш,
с теб ще политнем към друга земя.

 

Знаеш, че дишам през твоите устни,
ти си озонът във мойте гърди,
нежният пристан на бурните чувства -
слънчев оазис за сухите дни.

 

Знаеш, че имаш от моето време,
ти си на лятото топлият дъжд
и ако вятър за миг те отнеме,
пак ще съм онзи... самотният мъж...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...