Знаеш, че чувам, когато говориш,
ти си облечена в капчици сън
и по очите ми - щом ги затворя,
с дъх ще накапеш среднощния звън.
Знаеш, че чувам, когато мечтаеш,
ти си облечена в нежност мечта
и във ума ми - щом обич изваеш,
с теб ще политнем към друга земя.
Знаеш, че дишам през твоите устни,
ти си озонът във мойте гърди,
нежният пристан на бурните чувства -
слънчев оазис за сухите дни.
Знаеш, че имаш от моето време,
ти си на лятото топлият дъжд
и ако вятър за миг те отнеме,
пак ще съм онзи... самотният мъж...
© Чавдар All rights reserved.