Dec 21, 2011, 8:55 PM

Знаеш

  Poetry » Love
816 0 2

Знаеш, че чувам, когато говориш,
ти си облечена в капчици сън
и по очите ми - щом ги затворя,
с дъх ще накапеш среднощния звън.

 

Знаеш, че чувам, когато мечтаеш,
ти си облечена в нежност мечта
и във ума ми - щом обич изваеш,
с теб ще политнем към друга земя.

 

Знаеш, че дишам през твоите устни,
ти си озонът във мойте гърди,
нежният пристан на бурните чувства -
слънчев оазис за сухите дни.

 

Знаеш, че имаш от моето време,
ти си на лятото топлият дъжд
и ако вятър за миг те отнеме,
пак ще съм онзи... самотният мъж...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...