(дует с Девил Ин Хевън)
Знаеш, че не съм добър,
както другите ме искат и виждат.
Както когато един път
се изредиха всички да ме обиждат
Знаеш, че понякога греша.
Съвършенството за мен е нетипично,
но към него аз съвсем не се стремя.
И у тебе търсех нещо лично...
Знаеш, че не съм добър,
просто всички ме подценявят обилно.
Когато стъпиш там навън,
чувството, че си сам, е доста силно.
Знаеш, че понякога не знам
дали по пътя правилен се движа.
Чакам знак. Вървя едвам-едвам.
Надеждата насреща ми се вижда...
Знаеш, че не съм добър и
всички звезди не ми светят лицето.
Останал в мрака, обгърнат,
и само луната ми стига до сърцето.
Знаеш, че не съм поет.
Кой съм аз? Един познат, приятел...
Не добър, но съм до теб.
Светлина от тъмнината.
Знаеш, че не съм добър като
всички останали, затова бягам.
Когато ме поискат обратно,
аз себе си не ще забравям...
© Христо Андонов Todos los derechos reservados