5.04.2009 г., 13:51

Знаеш, че не съм добър

1.1K 0 2

(дует с Девил Ин Хевън)


Знаеш, че не съм добър,
както другите ме искат и виждат.
Както когато един път
се изредиха всички да ме обиждат

Знаеш, че понякога греша.
Съвършенството за мен е нетипично,
но към него аз съвсем не се стремя.
И у тебе търсех нещо лично...

Знаеш, че не съм добър,
просто всички ме подценявят обилно.
Когато стъпиш там навън,
чувството, че си сам, е доста силно.

Знаеш, че понякога не знам
дали по пътя правилен се движа.
Чакам знак. Вървя едвам-едвам.
Надеждата насреща ми се вижда...

Знаеш, че не съм добър и
всички звезди не ми светят лицето.
Останал в мрака, обгърнат,
и само луната ми стига до сърцето.

Знаеш, че не съм поет.
Кой съм аз? Един познат, приятел...
Не добър, но съм до теб.
Светлина от тъмнината.

Знаеш, че не съм добър като
всички останали, затова бягам.
Когато ме поискат обратно,
аз себе си не ще забравям...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихотворението от една страна погледнато е много добро и оригинално.Имам впредвид,че смисълът който се влага е засегнат от много малко стихотворения.Но честно казано поне според моето мнение ако е написано за конкретно момиче няма да и се хареса чак толкова - с един два реда я вкарваш в образ,останалото е свързано само със социални проблеми.Естествено може да се заблуждавам и стихотворението да не е всъщност в такава насока,но това ти ще кажеш.
  • интересно...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...