Знаеш ли как се нарича,
когато се вгледаш в нечии очи,
тръпка гореща по тебе се стича,
и въглен затлее в твоите гърди?
Когато говори човека без думи
и нужно е само до теб да стои,
когато огрее те с тиха усмивка
и бурята в тебе за миг потуши?
Знаеш ли как се нарича,
онази искрица в нашата душа,
като невидима сила, която ни води
и път ни отваря към чужди сърца?
Зная!
Зная, че има безброй имена!
Някои наричат я обич омайна,
други зоват я като доброта!
Трети сравняват я с вяра,
с вярата в хората, в Бог, в любовта!
Четвърти отричат я и заклеймяват,
но дори и тогава безсмъртна е тя!
И няма значение как се нарича,
ако присъства във всеки твой ден,
ако жива е в теб като огнена птица
и води те право по пътя смирен!
© Nebula Todos los derechos reservados