Знаеш ли как се нарича,

когато се вгледаш в нечии очи,

тръпка гореща по тебе се стича,

и въглен затлее в твоите гърди?

Когато говори човека без думи

и нужно е само до теб да стои,

когато огрее те с тиха усмивка

и бурята в тебе за миг потуши?

Знаеш ли как се нарича,

онази искрица в нашата душа,

като невидима сила, която ни води

и път ни отваря към чужди сърца?

Зная!

Зная, че има безброй имена!

Някои наричат я обич омайна,

други зоват я като доброта!

Трети сравняват я с вяра,

с вярата в хората, в Бог, в любовта!

Четвърти отричат я и заклеймяват,

но дори и тогава безсмъртна е тя!

И няма значение как се нарича,

ако присъства във всеки твой ден,

ако жива е в теб като огнена птица

и води те право по пътя смирен!