Помниш ли?
Помниш ли, когато свлякох се на колене
и сила нямах, дъх да си поема, даже,
когато събирача на души за мен дойде,
пътя към отвъдното да ми покаже?
Помниш ли, когато бях готов да му се дам
и в мен почти угасна животворната искра?
Сякаш бях на смъртен одер сам,
в ледена прегръдка ме обзе нощта!
А помниш ли, когато на небето ми изгря
и като лъч надежда пътя ми показа,
с мен вървя и с мен търпя,
и ни за миг от мен не се отказа?
- Разбира се, че помня! И как ли ще забравя,
сломен от болка в нозете ми че беше,
мъка черна, как душата ти отравя
и как пронизано с кама сърцето ти кървеше!
- Разбира се, че помня как се бе изгубил в мрака
и нямаше у теб останала надежда!
Да отпуснеш гръд жътваря чака,
да те поведе отвъд, съдбата му нарежда!
- И помня да, че взора си към мен отправи,
въздигна се като звезда на небосвода,
но не защото аз жарта разпалих
а защото след падението идва и възхода!
© Nebula Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Денем бе от слънцето огрян, нощем бе с луната в танц любовен!
Беше свикнал тъй самотен, да открива радост в малките неща.
Лъч надежда - слънцето му беше, а луната - всичко на света!
Но ето, че настана време смътно! В мрак покри се цялото небе! ...
когато се вгледаш в нечии очи,
тръпка гореща по тебе се стича,
и въглен затлее в твоите гърди?
Когато говори човека без думи ...
Comentarios
-
Много ми хареса! Поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
въздигна се като звезда на небосвода,
но не защото аз жарта разпалих
а защото след падението идва и възхода!”
Браво! Много образно и майсторско произведение със много силно въздействие и послание!