5 dic 2005, 19:47

Знаеш ли?

  Poesía
1.4K 0 3

Бях започнала да те обичам
от магията ти бях опитала едва,
рано беше, не отричам,
но аз вече бях започнала това.

Бях започнала за теб да мисля непрестанно,
да се будя и заспивам с твоя ден
и знай че дори и да изглежда странно,
болката ще си остане в мен.


Може с тебе да говоря,
да те гледам във очите да запея с теб,
във кавги от твоята страна да споря,
пък за сълзите си ще си намирам все предтекст.

Дори ще се усмихвам, ще се смея
ще плача тихо в себе си без глас,
защото Господи да мразя не умея,
а да го обичам просто нямам власт.





 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е ... нямам думи
  • защо ли се сещам
  • "защото Господи да мразя не умея,
    а да го обичам просто нямам власт."-това ми звучи толкова познато...Браво!Много ми допадна стихчето

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....