Бях започнала да те обичам
от магията ти бях опитала едва,
рано беше, не отричам,
но аз вече бях започнала това.
Бях започнала за теб да мисля непрестанно,
да се будя и заспивам с твоя ден
и знай че дори и да изглежда странно,
болката ще си остане в мен.
Може с тебе да говоря,
да те гледам във очите да запея с теб,
във кавги от твоята страна да споря,
пък за сълзите си ще си намирам все предтекст.
Дори ще се усмихвам, ще се смея
ще плача тихо в себе си без глас,
защото Господи да мразя не умея,
а да го обичам просто нямам власт.
© Павлина Любенова Всички права запазени