Знаеш ли какво е да ме обичаш?
Без буря, любов не съществува.
От ласките ти хладен ветрец изтича,
а любовта, без буря нищо не струва.
И все пак... казваш че ме обичаш?
От мъжкото его си май заблуден.
От очите ти, само нагонът наднича.
Нима вярваш, че любовта е студена?
Слънце от сняг не се пресича.
А любовта е слънце във пламък вградено.
С космическото безумие често граничи,
а не с тънка и бледа луна охладена.
Любовта често изригва – като мощен вулкан,
като безмилостен унищожител,
за да достигне до Бога, като тамян,
като тържествена меса, светлина и спасител!
Ако любовта ти от страх е изстинала,
но плахо и вяло към мен се затичваш,
най-добре е анемично да ме подминеш,
и в костницата да влезеш, та мъртвите да обичаш!
© Цветка Колева Todos los derechos reservados