Знаеш ли какво е да ме обичаш?

Без буря, любов не съществува.

От ласките ти хладен ветрец изтича,

а любовта, без буря нищо не струва.

И все пак... казваш че ме обичаш?

От мъжкото его си май заблуден.

От очите ти, само нагонът наднича.

Нима вярваш, че любовта е студена?

Слънце от сняг не се пресича.

А любовта е слънце във пламък вградено.

С космическото безумие често граничи,

а не с тънка и бледа луна охладена.

Любовта често изригва – като мощен вулкан,

като безмилостен унищожител,

за да достигне до Бога, като тамян,

като тържествена меса, светлина и спасител!

Ако любовта ти от страх е изстинала,

но плахо и вяло към мен се затичваш,

най-добре е анемично да ме подминеш,

и в костницата да влезеш, та мъртвите да обичаш!