dv5 (Донка Василева) dv5 (Донка Василева)
3 110
14 jun 2009, 21:06

Знак

  Poesía
603 0 3

Разплитам самотата

с топли пръсти,

потънали

във пазвата

на спомена.

С въжето дългокосо

неприсъствие -

в нагърчено мълчание

се лутам...

Повдигам вежди -

паметно завръщане.

Заплитам

златоцветна прежда

в стих.

Потъвам -

във море

кипящи люляци.

Набъбвам

и ухая -

пеперудено.

Изопвам стан

и в празното поднебие -

хлапашки дръзновено

и загадъчно -

съшивам Хоризонта.

Знак -

за Утрото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0