14 июн. 2009 г., 21:06

Знак 

  Поэзия
466 0 3

Разплитам самотата

с топли пръсти,

потънали

във пазвата

на спомена.

С въжето дългокосо

неприсъствие -

в нагърчено мълчание

се лутам...

Повдигам вежди -

паметно завръщане.

Заплитам

златоцветна прежда

в стих.

Потъвам -

във море

кипящи люляци.

Набъбвам

и ухая -

пеперудено.

Изопвам стан

и в празното поднебие -

хлапашки дръзновено

и загадъчно -

съшивам Хоризонта.

Знак -

за Утрото.

© Донка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??