Знак
604
0
3
Разплитам самотата
с топли пръсти,
потънали
във пазвата
на спомена.
С въжето дългокосо
неприсъствие -
в нагърчено мълчание
се лутам...
Повдигам вежди -
паметно завръщане.
Заплитам
златоцветна прежда
в стих.
Потъвам -
във море
кипящи люляци.
Набъбвам
и ухая -
пеперудено.
Изопвам стан
и в празното поднебие -
хлапашки дръзновено
и загадъчно -
съшивам Хоризонта.
Знак -
за Утрото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
