24 mar 2021, 10:47  

Знак безкрайност

  Poesía
1.1K 0 2

Знак безкрайност
 

Създадох обич в себе си голяма, 
искрена и страстна всеотдайна,
любовта ми стигаше за двама
с пламък от една вселенска тайна!

 

Като среща на слънце и луна
две лица погледнаха с душите си
невидимите нишки между тях
изплитаха, тъчаха на пътя дните си.

 

Слънцето изгаряше  до прах
старите ни връзки на страха,
да отворим сърдечния си праг
и през процепи пропуснен светлина.

 

Луната будеше със своята мистичност
духа във нас да разгори
спомените от далечна вечност,
колко сме се търсели преди!

 

Слънцето изгаря само крехкото, 
а любовта ми беше плюс безкрайност,
вървя със нея и съм в цялото... 
Сега съм Аз, ти беше огледалото!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...