24 мар. 2021 г., 10:47  

Знак безкрайност

1.1K 0 2

Знак безкрайност
 

Създадох обич в себе си голяма, 
искрена и страстна всеотдайна,
любовта ми стигаше за двама
с пламък от една вселенска тайна!

 

Като среща на слънце и луна
две лица погледнаха с душите си
невидимите нишки между тях
изплитаха, тъчаха на пътя дните си.

 

Слънцето изгаряше  до прах
старите ни връзки на страха,
да отворим сърдечния си праг
и през процепи пропуснен светлина.

 

Луната будеше със своята мистичност
духа във нас да разгори
спомените от далечна вечност,
колко сме се търсели преди!

 

Слънцето изгаря само крехкото, 
а любовта ми беше плюс безкрайност,
вървя със нея и съм в цялото... 
Сега съм Аз, ти беше огледалото!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

30 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...