24 мар. 2021 г., 10:47  

Знак безкрайност

1.1K 0 2

Знак безкрайност
 

Създадох обич в себе си голяма, 
искрена и страстна всеотдайна,
любовта ми стигаше за двама
с пламък от една вселенска тайна!

 

Като среща на слънце и луна
две лица погледнаха с душите си
невидимите нишки между тях
изплитаха, тъчаха на пътя дните си.

 

Слънцето изгаряше  до прах
старите ни връзки на страха,
да отворим сърдечния си праг
и през процепи пропуснен светлина.

 

Луната будеше със своята мистичност
духа във нас да разгори
спомените от далечна вечност,
колко сме се търсели преди!

 

Слънцето изгаря само крехкото, 
а любовта ми беше плюс безкрайност,
вървя със нея и съм в цялото... 
Сега съм Аз, ти беше огледалото!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

30 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...