24 мар. 2021 г., 10:47  

Знак безкрайност

1.1K 0 2

Знак безкрайност
 

Създадох обич в себе си голяма, 
искрена и страстна всеотдайна,
любовта ми стигаше за двама
с пламък от една вселенска тайна!

 

Като среща на слънце и луна
две лица погледнаха с душите си
невидимите нишки между тях
изплитаха, тъчаха на пътя дните си.

 

Слънцето изгаряше  до прах
старите ни връзки на страха,
да отворим сърдечния си праг
и през процепи пропуснен светлина.

 

Луната будеше със своята мистичност
духа във нас да разгори
спомените от далечна вечност,
колко сме се търсели преди!

 

Слънцето изгаря само крехкото, 
а любовта ми беше плюс безкрайност,
вървя със нея и съм в цялото... 
Сега съм Аз, ти беше огледалото!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

30 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...