8 ene 2006, 22:07

Знам, че пак ме пързаляш 

  Poesía
805 0 5
Бясна ти бях.
Щях да късам...
Щях да изправя косите ти...
На прага се спънах
и напуши ме смях.
Влязох топло усмихната,
като слънчев пейзаж,
с мирис на стопяващ се сняг.
 - Много си хубава! - каза.
Знам, че пак ме пързаляш,
но от обич прелях,
от гальовност,
зажаднялост и страст.

Колко бясна ти бях.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??