8.01.2006 г., 22:07 ч.

Знам, че пак ме пързаляш 

  Поезия
823 0 5
Бясна ти бях.
Щях да късам...
Щях да изправя косите ти...
На прага се спънах
и напуши ме смях.
Влязох топло усмихната,
като слънчев пейзаж,
с мирис на стопяващ се сняг.
 - Много си хубава! - каза.
Знам, че пак ме пързаляш,
но от обич прелях,
от гальовност,
зажаднялост и страст.

Колко бясна ти бях.

© Галя Николова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??