Бясна ти бях.
Щях да късам...
Щях да изправя косите ти...
На прага се спънах
и напуши ме смях.
Влязох топло усмихната,
като слънчев пейзаж,
с мирис на стопяващ се сняг.
- Много си хубава! - каза.
Знам, че пак ме пързаляш,
но от обич прелях,
от гальовност, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up