Fabiana (Галя Николова) Fabiana (Галя Николова)
7 222
Jan 8, 2006, 10:07 PM

Знам, че пак ме пързаляш

  Poetry
1K 0 5
Бясна ти бях.
Щях да късам...
Щях да изправя косите ти...
На прага се спънах
и напуши ме смях.
Влязох топло усмихната,
като слънчев пейзаж,
с мирис на стопяващ се сняг.
 - Много си хубава! - каза.
Знам, че пак ме пързаляш,
но от обич прелях,
от гальовност,
зажаднялост и страст.

Колко бясна ти бях.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0