20 mar 2014, 11:55

Знам, че я има

562 0 7

Самота в очите ми потъва,

като огън в шепата гори.

В очните дъна със болка плува

и замрежва погледа дори.

 

В тъмно миглите ми се целуват

и се раждат мъжките сълзи.

От години думите гладуват...

Зимата по устните пълзи.

 

В самота разлистването чакам

с миризма на дъхави цветя.

Пролетния вятър ще дочакам

и със него ще пристигне Тя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих, Никола! Вторият куплет е голяма находка. Направо възхитителен. Харесвам и целия текст, разбира се.

    Поздравление от мен!
  • АМИН!!!
    Поздравления!!!
  • Благодаря, Санвали!За коментара и оценката!
    Желая ти спорен и вдъхновен ден!Честита Пролет!
  • Пролетта носи вълшебна енергия!

    Поздрав, Никола!
  • Благодаря, Момичета,за коментара и оценките!
    Хубав и спорен ден Ви желая!Поздрави!!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...